Едно сърце, изгарящо в желания, мечти и сладост,

друго замръзва бавно в завист, мъка и омраза.

Твърде лед е насъбрало,

топлината не би могла да го стопи.

Слънцето безсилно моли, усмивката стои сама.

Чакат... да се отвори кътче малко от любов.

Лъчите тихичко ще се промъкнат,

ще погъделичкат тайно, ще отприщят любопитство.

Усмивката сама ще дойде, ще й се отвърне със усмивка.

Ледът безпомощно ще се пръсне на хиляди парченца.

Сърцето ще започне да тупти във ритъм,

забравян от ума,

запазен от душата.

30.01.2009

(с посвещение)