5 nov 2007, 9:56

Едно утро 

  Poesía
657 0 18
Денят потича източно и бавно.
Протягат се задрямалите сенки.
В душата пътищата просветляват.
Безименните мисли тихо стенат.
И влаково потеглят пак съдбите
по релсите на своите посоки.
Вървя след теб, без даже да попитам
дали е слънчево, където ще ме водиш.
Под дългата ти сянка се смалявам -
по детски шарен, панаирен свят
в очите ми без край се отразява.
Керванът със мечти потегля пак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Инна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??