5 nov 2007, 9:56

Едно утро 

  Poesía
626 0 18

Денят потича източно и бавно.

Протягат се задрямалите сенки.

В душата пътищата просветляват.

Безименните мисли тихо стенат.

И влаково потеглят пак съдбите

по релсите на  своите посоки.

Вървя след теб, без даже да попитам

дали е слънчево, където ще ме водиш.

Под дългата ти сянка се смалявам -

по детски шарен, панаирен свят

в очите ми без край се отразява.

Керванът със мечти потегля пак.

Под дългата ти сянка се стопявам -

до детство. До наивност и копнеж.

В очите на света се  отразявам -

едно, усмихнато по детски, късче в теб!

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??