Едно утро
Денят потича източно и бавно.
Протягат се задрямалите сенки.
В душата пътищата просветляват.
Безименните мисли тихо стенат.
И влаково потеглят пак съдбите
по релсите на своите посоки.
Вървя след теб, без даже да попитам
дали е слънчево, където ще ме водиш.
Под дългата ти сянка се смалявам -
по детски шарен, панаирен свят
в очите ми без край се отразява.
Керванът със мечти потегля пак.
Под дългата ти сянка се стопявам -
до детство. До наивност и копнеж.
В очите на света се отразявам -
едно, усмихнато по детски, късче в теб!
© Инна All rights reserved.
