Денят потича източно и бавно.
Протягат се задрямалите сенки.
В душата пътищата просветляват.
Безименните мисли тихо стенат.
И влаково потеглят пак съдбите
по релсите на своите посоки.
Вървя след теб, без даже да попитам
дали е слънчево, където ще ме водиш.
Под дългата ти сянка се смалявам -
по детски шарен, панаирен свят
в очите ми без край се отразява.
Керванът със мечти потегля пак. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up