5.11.2007 г., 9:56 ч.

Едно утро 

  Поезия
627 0 18

Денят потича източно и бавно.

Протягат се задрямалите сенки.

В душата пътищата просветляват.

Безименните мисли тихо стенат.

И влаково потеглят пак съдбите

по релсите на  своите посоки.

Вървя след теб, без даже да попитам

дали е слънчево, където ще ме водиш.

Под дългата ти сянка се смалявам -

по детски шарен, панаирен свят

в очите ми без край се отразява.

Керванът със мечти потегля пак.

Под дългата ти сянка се стопявам -

до детство. До наивност и копнеж.

В очите на света се  отразявам -

едно, усмихнато по детски, късче в теб!

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??