12 ago 2018, 2:32

Едва когато...

  Poesía
733 0 0

Когато в Август ни обгърне мрака –

и хвръкнем над живота тихо,

тогава може да прозрем Лъжата –

и да сме начисто.

 

Когато стръвен летен полъх

внезапно ни отнеме всичко,

значение няма нищо друго,

а едно-едничко

 

свято чувство, за което,

всичко бихме дали,

за което всичко отначало

бихме преживяли.

 

И едва когато се наситим да се реем –

и приемем Бога,

ще сме там – над всяка корист.

И над всяка злоба.

 

Дотогава ще сме просяци

в душевната пустиня.

И ще чакаме да ни подхвърлят

стих за милостиня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...