Едва когато...

Когато в Август ни обгърне мрака –

и хвръкнем над живота тихо,

тогава може да прозрем Лъжата –

и да сме начисто.

Когато стръвен летен полъх

внезапно ни отнеме всичко,

значение няма нищо друго,

а едно-едничко

свято чувство, за което,

всичко бихме дали,

за което всичко отначало

бихме преживяли.

И едва когато се наситим да се реем –

и приемем Бога,

ще сме там – над всяка корист.

И над всяка злоба.

Дотогава ще сме просяци

в душевната пустиня.

И ще чакаме да ни подхвърлят

стих за милостиня.