Когато в Август ни обгърне мрака –
и хвръкнем над живота тихо,
тогава може да прозрем Лъжата –
и да сме начисто.
Когато стръвен летен полъх
внезапно ни отнеме всичко,
значение няма нищо друго,
а едно-едничко
свято чувство, за което,
всичко бихме дали,
за което всичко отначало
бихме преживяли.
И едва когато се наситим да се реем –
и приемем Бога,
ще сме там – над всяка корист.
И над всяка злоба.
Дотогава ще сме просяци
в душевната пустиня.
И ще чакаме да ни подхвърлят
стих за милостиня.
© Константин Дренски Всички права запазени