Едва ли
Сами си правим греховете...
а после молим Боговете!
Да ни простят слабоста!?
Хора сме... греховни същества.
Ненужно мразим враговете,
завиждаме на чуждите успехи,
предаваме семейсво за пари,
погубваме любов, мечти.
А той живота ни претиска,
погубва човешкото във нас,
отнема усмивката прекрасна
и на слепец втълпява цвят.
Сами си правим греховете,
създаваме комири от лъжа,
от пролъкът едва ли феникс
ще се роди за вечноста.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Todos los derechos reservados
