Едва ли
Сами си правим греховете...
а после молим Боговете!
Да ни простят слабоста!?
Хора сме... греховни същества.
Ненужно мразим враговете,
завиждаме на чуждите успехи,
предаваме семейсво за пари,
погубваме любов, мечти.
А той живота ни претиска,
погубва човешкото във нас,
отнема усмивката прекрасна
и на слепец втълпява цвят.
Сами си правим греховете,
създаваме комири от лъжа,
от пролъкът едва ли феникс
ще се роди за вечноста.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
