Сами си правим греховете...
а после молим Боговете!
Да ни простят слабоста!?
Хора сме... греховни същества.
Ненужно мразим враговете,
завиждаме на чуждите успехи,
предаваме семейсво за пари,
погубваме любов, мечти.
А той живота ни претиска,
погубва човешкото във нас,
отнема усмивката прекрасна
и на слепец втълпява цвят.
Сами си правим греховете,
създаваме комири от лъжа,
от пролъкът едва ли феникс
ще се роди за вечноста.
© Ангел All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
