7 sept 2013, 0:11  

Едва ли нещо значи...

  Poesía » Otra
951 0 6


От тези стръмни пътища Господни
дори надолу трудно е да слизам.
Сега не мога даже да си спомня
къде по тях съм тръгнал и отивам.

Загубил се във шепата си бяла,
която дяволът опитва да отключи,
потъвам и си мисля, че след малко
на дъното и нещо ще се случи.

Ала кове животът,стремето се бие
в гърдите ми, отваря вътре рани
и в тях, наместо кръв откривам,
че пътят ми е даден, но назаем

и свърши ли, ще трябва да си ида
при мама – да ù се наплача.
Възможно е дори да се обидя,
но и това едва ли нещо значи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Цанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...