7.09.2013 г., 0:11  

Едва ли нещо значи...

943 0 6


От тези стръмни пътища Господни
дори надолу трудно е да слизам.
Сега не мога даже да си спомня
къде по тях съм тръгнал и отивам.

Загубил се във шепата си бяла,
която дяволът опитва да отключи,
потъвам и си мисля, че след малко
на дъното и нещо ще се случи.

Ала кове животът,стремето се бие
в гърдите ми, отваря вътре рани
и в тях, наместо кръв откривам,
че пътят ми е даден, но назаем

и свърши ли, ще трябва да си ида
при мама – да ù се наплача.
Възможно е дори да се обидя,
но и това едва ли нещо значи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...