Едва ли нещо значи...
От тези стръмни пътища Господни
дори надолу трудно е да слизам.
Сега не мога даже да си спомня
къде по тях съм тръгнал и отивам.
Загубил се във шепата си бяла,
която дяволът опитва да отключи,
потъвам и си мисля, че след малко
на дъното и нещо ще се случи.
Ала кове животът,стремето се бие
в гърдите ми, отваря вътре рани
и в тях, наместо кръв откривам,
че пътят ми е даден, но назаем
и свърши ли, ще трябва да си ида
при мама – да ù се наплача.
Възможно е дори да се обидя,
но и това едва ли нещо значи...
© Ивайло Цанов All rights reserved.
