Едно листо пътува към земята
и танцът му е тъй неповторим,
и тъй ме ранява красотата му,
че дълго помня как боли.
Денят на мъртвите е. Нося цвете
и нещо сладко, малко вино...
Душите им танцуват, аз ги виждам -
отронени от плът, от всичко земно.
Поисках и повярвах, и видях ги,
и танцът им е тъй неповторим,
че седнах край реката и заплаках
за всички паднали листа...
© Рада Димова Todos los derechos reservados