11.11.2012 г., 16:45 ч.

* * * 

  Поезия
539 0 0
Едно листо пътува към земята
и танцът му е тъй неповторим,
и тъй ме ранява красотата му,
че дълго помня как боли.
Денят на мъртвите е. Нося цвете
и нещо сладко, малко вино...
Душите им танцуват, аз ги виждам -
отронени от плът, от всичко земно.
Поисках и повярвах, и видях ги,
и танцът им е тъй неповторим,
че седнах край реката и заплаках
за всички паднали листа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Предложения
: ??:??