* * *

                                     Едно листо пътува към земята

                                     и танцът му е тъй неповторим,

                                     и тъй ме ранява красотата му,

                                     че дълго помня как боли.

                                     Денят на мъртвите е. Нося цвете

                                     и нещо сладко, малко вино...

                                     Душите им танцуват, аз ги виждам -

                                     отронени от плът, от всичко земно.

                                     Поисках и повярвах, и видях ги,

                                     и танцът им е тъй неповторим,

                                     че седнах край реката и заплаках

                                     за всички паднали листа...