2 may 2009, 11:17

* * *

  Poesía
1.1K 0 7

 

Дадох двете си ризи на Ближния.

Получих плесници по сто.

Пито - платено. Лъжа или истина...

Сто грама зло и добро.

 

Любовта оцеля във душата ми... да.

Оцеля след жажда и глад.

Не летях с пеперуденонежни крила

по безоблачен път непознат.

 

По трънлива пътека със боси нозе

аз към теб неуморно вървях.

Всяка кървава капка разделях на две

и със всяка по цвете посях.

 

И оставях след себе си диви цветя,

сред уханни зелени треви,

а трънливият път се превърна в мечта.

Само мен от това ме боли...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лошото е,че и най-хубавите цветя могат да бъдат стъпкани от нозете на "босоногите". Иначе е много кърваво,т.е. супер е!\\\\\\\коктейл "Кърваво цвете" - зло+добро,за разреждане малко кръв и сълзи. Наздраве!
  • Продължи да оставяш след себе си диви цветя, а ние ще те следваме по аромата им, Еви!
  • Спря ми вниманието и тук!
    За това смятам да те изчета!
  • Много хубав стих - поздрави
  • Браво

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...