* * *
Дадох двете си ризи на Ближния.
Получих плесници по сто.
Пито - платено. Лъжа или истина...
Сто грама зло и добро.
Любовта оцеля във душата ми... да.
Оцеля след жажда и глад.
Не летях с пеперуденонежни крила
по безоблачен път непознат.
По трънлива пътека със боси нозе
аз към теб неуморно вървях.
Всяка кървава капка разделях на две
и със всяка по цвете посях.
И оставях след себе си диви цветя,
сред уханни зелени треви,
а трънливият път се превърна в мечта.
Само мен от това ме боли...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
