22 ene 2005, 11:23

Егоистично

  Poesía
1.5K 0 0

 

Рано ли пристигнах?

По скоро – много закъснях?!

 

Егоистично е другите да караш

да търсят несъществуваща вина.

 

Сърцето ти кърви и стене

стани, вземи кърпа и бърши.

Влагата в очите в шепи събери

с доброта в сърцето си ги влеей.

 

Трябва да умееш да падаш

и отново пак да ставаш.

Животът е нескончаема борба,

кръговрат на започната игра.

 

Нима живеем  в самота!?

По скоро – оправдание,

или чакащо призвание.

 

 

Твои ли бяха тез слова?

„Няма да дойда на твойто погребение”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...