22 янв. 2005 г., 11:23

Егоистично

1.5K 0 0

 

Рано ли пристигнах?

По скоро – много закъснях?!

 

Егоистично е другите да караш

да търсят несъществуваща вина.

 

Сърцето ти кърви и стене

стани, вземи кърпа и бърши.

Влагата в очите в шепи събери

с доброта в сърцето си ги влеей.

 

Трябва да умееш да падаш

и отново пак да ставаш.

Животът е нескончаема борба,

кръговрат на започната игра.

 

Нима живеем  в самота!?

По скоро – оправдание,

или чакащо призвание.

 

 

Твои ли бяха тез слова?

„Няма да дойда на твойто погребение”.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....