Jan 22, 2005, 11:23 AM

Егоистично

  Poetry
1.5K 0 0

 

Рано ли пристигнах?

По скоро – много закъснях?!

 

Егоистично е другите да караш

да търсят несъществуваща вина.

 

Сърцето ти кърви и стене

стани, вземи кърпа и бърши.

Влагата в очите в шепи събери

с доброта в сърцето си ги влеей.

 

Трябва да умееш да падаш

и отново пак да ставаш.

Животът е нескончаема борба,

кръговрат на започната игра.

 

Нима живеем  в самота!?

По скоро – оправдание,

или чакащо призвание.

 

 

Твои ли бяха тез слова?

„Няма да дойда на твойто погребение”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...