Jan 22, 2005, 11:23 AM

Егоистично

  Poetry
1.5K 0 0

 

Рано ли пристигнах?

По скоро – много закъснях?!

 

Егоистично е другите да караш

да търсят несъществуваща вина.

 

Сърцето ти кърви и стене

стани, вземи кърпа и бърши.

Влагата в очите в шепи събери

с доброта в сърцето си ги влеей.

 

Трябва да умееш да падаш

и отново пак да ставаш.

Животът е нескончаема борба,

кръговрат на започната игра.

 

Нима живеем  в самота!?

По скоро – оправдание,

или чакащо призвание.

 

 

Твои ли бяха тез слова?

„Няма да дойда на твойто погребение”.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....