Рано ли пристигнах?

По скоро – много закъснях?!

Егоистично е другите да караш

да търсят несъществуваща вина.

Сърцето ти кърви и стене

стани, вземи кърпа и бърши.

Влагата в очите в шепи събери

с доброта в сърцето си ги влеей.

Трябва да умееш да падаш

и отново пак да ставаш.

Животът е нескончаема борба,

кръговрат на започната игра.

Нима живеем  в самота!?

По скоро – оправдание,

или чакащо призвание.

Твои ли бяха тез слова?

„Няма да дойда на твойто погребение”.