5 nov 2008, 17:52

Ех , младост 

  Poesía » Filosófica
789 0 7

Ех, младост, младост,

как ме ти заблуди,

че вечно ще ме грееш

със слънчевите си лъчи.

 

Отмина покрай мене вече,

не спрях аз бързия ти ход

и всичко карма ти нарече

и падение, и възход...

 

 

Дали кармата бе виновна

или моят неравен ход,

или и двамата сме отговорни,

това ще каже само Бог.

 

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??