Ех , младост

Поэзия » Философская

1.1K 0 7

Ех, младост, младост,

как ме ти заблуди,

че вечно ще ме грееш

със слънчевите си лъчи.

Отмина покрай мене вече,

не спрях аз бързия ти ход

и всичко карма ти нарече

и падение, и възход...

Дали кармата бе виновна

или моят неравен ход,

или и двамата сме отговорни,

това ще каже само Бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Бог знае...а твоята душа е толкова красива...
прегръщам те с обич, Мадлен...с много обич...

2008-11-06T09:08:25+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Прекрасен мъдър стих!Поздрави, Мадлен!

2008-11-06T07:49:18+02:00
lori_bebeto (Дива Самодива)

Прекрасно е много ми хареса,но според мен младоста се крие във душата а твоята е много млада поздрави мила

2008-11-05T21:46:59+02:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Младост да има в душите ни. Телата са тленни.
Поздрави, Мадлен!

2008-11-05T20:12:44+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Нека е младост в душата ти!
Няма вина, просто ход на времето!

2008-11-05T19:04:23+02:00