Nov 5, 2008, 5:52 PM

Ех , младост 

  Poetry » Phylosophy
788 0 7

Ех, младост, младост,

как ме ти заблуди,

че вечно ще ме грееш

със слънчевите си лъчи.

 

Отмина покрай мене вече,

не спрях аз бързия ти ход

и всичко карма ти нарече

и падение, и възход...

 

 

Дали кармата бе виновна

или моят неравен ход,

или и двамата сме отговорни,

това ще каже само Бог.

 

© Мадлен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??