Ех, тъга, тъга -
многоцветна кат дъга -
по любим, родина, близък...
свила в нас гнездо уютно -
не искаш да си тръгнеш!
Бягай, отиди далеч,
като меч сечеш!
Уморих се!
В родната страна,
изгубен бисер -
в камък се превърнах!
Мръзнах. Никой не разбра -
в шушулка се завърнах.
Загрубях от ударите на съдбата.
слънце не видях,
а бях на Земята!
Ех , тъга, тъга -
върви си!
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
А стихото ми хареса. И болката трябва да се "изплаква"!