Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
5 мар. 2015 г., 22:28

Ех, тъга! 

  Поэзия
415 0 3

Ех, тъга, тъга -

многоцветна кат дъга -

по любим, родина, близък...

свила в нас гнездо уютно -

не искаш да си тръгнеш!

 

 

Бягай, отиди далеч,

като меч сечеш!
Уморих се!

 

В родната страна,

изгубен бисер -

в камък се превърнах!

Мръзнах. Никой не разбра -

 

в шушулка се завърнах.

Загрубях от ударите на съдбата.

слънце не видях,

а бях на Земята!

 

Ех , тъга, тъга - 

върви си!

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Васи, тъгата е при нас, защото НИЕ си я викаме.
    А стихото ми хареса. И болката трябва да се "изплаква"!
  • "В живота има и добри и лоши неща, но те взаимно се уравновесяват.
    А тъгата идва от Времето" - твърдеше покойният ми баща. Склонен съм да му вярвам. А тогава излиза, че да прогоним тъгата е равносилно с това да прогоним самото Време. Това обаче, засега не е по силите ни.
    Но остават тези силни редове, за които те поздравявам, Василке!:

    "Бягай, отиди далеч,
    като меч сечеш!
    Уморих се!

    В родната страна,
    изгубен бисер -
    в камък се превърнах!
    Мръзнах. Никой не разбра -

    в шушулка се завърнах.
    Загрубях от ударите на съдбата.
    слънце не видях,
    а бях на Земята!"
  • " Ех, тъга, тъга -
    върви си!"
    През целия си живот я гоним,
    но тя не си отива.Такъв е животът.Васе, поздравявам те за новата ти творба и ти желая по-ведро да гледаш на проблемите. Без тях не може.
    Поздрав и спокойна вечер!
Предложения
: ??:??