5.03.2015 г., 22:28

Ех, тъга!

518 0 3

Ех, тъга, тъга -

многоцветна кат дъга -

по любим, родина, близък...

свила в нас гнездо уютно -

не искаш да си тръгнеш!

 

 

Бягай, отиди далеч,

като меч сечеш!
Уморих се!

 

В родната страна,

изгубен бисер -

в камък се превърнах!

Мръзнах. Никой не разбра -

 

в шушулка се завърнах.

Загрубях от ударите на съдбата.

слънце не видях,

а бях на Земята!

 

Ех , тъга, тъга - 

върви си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васи, тъгата е при нас, защото НИЕ си я викаме.
    А стихото ми хареса. И болката трябва да се "изплаква"!
  • "В живота има и добри и лоши неща, но те взаимно се уравновесяват.
    А тъгата идва от Времето" - твърдеше покойният ми баща. Склонен съм да му вярвам. А тогава излиза, че да прогоним тъгата е равносилно с това да прогоним самото Време. Това обаче, засега не е по силите ни.
    Но остават тези силни редове, за които те поздравявам, Василке!:

    "Бягай, отиди далеч,
    като меч сечеш!
    Уморих се!

    В родната страна,
    изгубен бисер -
    в камък се превърнах!
    Мръзнах. Никой не разбра -

    в шушулка се завърнах.
    Загрубях от ударите на съдбата.
    слънце не видях,
    а бях на Земята!"
  • " Ех, тъга, тъга -
    върви си!"
    През целия си живот я гоним,
    но тя не си отива.Такъв е животът.Васе, поздравявам те за новата ти творба и ти желая по-ведро да гледаш на проблемите. Без тях не може.
    Поздрав и спокойна вечер!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...