11 mar 2010, 12:28

Ехо от мълчание 

  Poesía » De amor
655 0 4
Аз не съм те измислила в тъмното
и не съм те живяла насън.
Беше истинска, жива и сбъдната,
беше всичко, което не съм...
Като спомен не бях те отгледала
от слепени парчета живот
и не исках да бъдеш последна -
доброволно оставах ти роб
и се втурвах по пътя ти стръмен,
все нагоре, нагоре вървях...
Но не ме разпозна. Аз се върнах
като дъх, като вик, като грях. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??