Ехо от мълчание
Аз не съм те измислила в тъмното
и не съм те живяла насън.
Беше истинска, жива и сбъдната,
беше всичко, което не съм...
Като спомен не бях те отгледала
от слепени парчета живот
и не исках да бъдеш последна -
доброволно оставах ти роб
и се втурвах по пътя ти стръмен,
все нагоре, нагоре вървях...
Но не ме разпозна. Аз се върнах
като дъх, като вик, като грях.
Заживяла от твойто възкръсване,
разпиляна на много вини,
като ехо от теб се откъснах.
Ти мълчиш. Ти мълчиш. Ти мълчиш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емилия Николова Todos los derechos reservados
