Ехо от мълчание
Аз не съм те измислила в тъмното
и не съм те живяла насън.
Беше истинска, жива и сбъдната,
беше всичко, което не съм...
Като спомен не бях те отгледала
от слепени парчета живот
и не исках да бъдеш последна -
доброволно оставах ти роб
и се втурвах по пътя ти стръмен,
все нагоре, нагоре вървях...
Но не ме разпозна. Аз се върнах
като дъх, като вик, като грях.
Заживяла от твойто възкръсване,
разпиляна на много вини,
като ехо от теб се откъснах.
Ти мълчиш. Ти мълчиш. Ти мълчиш.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилия Николова Все права защищены
