Niveana (Емилия Николова) Niveana (Емилия Николова)
42
Mar 11, 2010, 12:28 PM

Ехо от мълчание

  Poetry » Love
750 0 4

 

Аз не съм те измислила в тъмното

и не съм те живяла насън.

Беше истинска, жива и сбъдната,

беше всичко, което не съм...

 

Като спомен не бях те отгледала

от слепени парчета живот

и не исках да бъдеш последна -

доброволно оставах ти роб

 

и се втурвах по пътя ти стръмен,

все нагоре, нагоре вървях...

Но не ме разпозна. Аз се върнах

като дъх, като вик, като грях.

 

Заживяла от твойто възкръсване,

разпиляна на много вини,

като ехо от теб се откъснах.

Ти мълчиш. Ти мълчиш. Ти мълчиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0