Ехо от мълчание

Mar 11, 2010, 12:28 PM

Poetry » Love

624 0 4

Аз не съм те измислила в тъмното

и не съм те живяла насън.

Беше истинска, жива и сбъдната,

беше всичко, което не съм...

Като спомен не бях те отгледала

от слепени парчета живот

и не исках да бъдеш последна -

доброволно оставах ти роб

и се втурвах по пътя ти стръмен,

все нагоре, нагоре вървях...

Но не ме разпозна. Аз се върнах

като дъх, като вик, като грях.

Заживяла от твойто възкръсване,

разпиляна на много вини,

като ехо от теб се откъснах.

Ти мълчиш. Ти мълчиш. Ти мълчиш.

Please sign in with your account so you can comment and vote.