Ехо от мълчание
Аз не съм те измислила в тъмното
и не съм те живяла насън.
Беше истинска, жива и сбъдната,
беше всичко, което не съм...
Като спомен не бях те отгледала
от слепени парчета живот
и не исках да бъдеш последна -
доброволно оставах ти роб
и се втурвах по пътя ти стръмен,
все нагоре, нагоре вървях...
Но не ме разпозна. Аз се върнах
като дъх, като вик, като грях.
Заживяла от твойто възкръсване,
разпиляна на много вини,
като ехо от теб се откъснах.
Ти мълчиш. Ти мълчиш. Ти мълчиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емилия Николова Всички права запазени
