Аз не съм те измислила в тъмното
и не съм те живяла насън.
Беше истинска, жива и сбъдната,
беше всичко, което не съм...
Като спомен не бях те отгледала
от слепени парчета живот
и не исках да бъдеш последна -
доброволно оставах ти роб
и се втурвах по пътя ти стръмен,
все нагоре, нагоре вървях...
Но не ме разпозна. Аз се върнах
като дъх, като вик, като грях. ...