14 jun 2012, 23:24

Ежедневие

  Poesía » Otra
965 0 2

Когато този ден отмине

и морен се завърна вкъщи,

усмивката не ще подмине,

дори жената да се мръщи.

 

Ще ме посрещне кучето щастливо,

във мене вперило очи,

ще премигне някак си щастливо

и опашката ще завърти!

 

Пред компютъра ще седна

и ще се гмурна в Интернет,

за коя ли нощ поредна

ще опитам да се срещна с теб.

 

Отново ти не си на линия,

в снимките съм вперил аз очи

и говоря на монитора, синия,

но упорито той мълчи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дали ме мъчи, че не мога да се свържа с приятел(ка)? Мъчи ме! Дали от Дебелянов е вдъхновено? Може би, всички сме го чели. Някои ще го приемат дори като пародия, а за мене е просто споделяне...
  • Ех, Марине!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...