Ежедневие
Когато този ден отмине
и морен се завърна вкъщи,
усмивката не ще подмине,
дори жената да се мръщи.
Ще ме посрещне кучето щастливо,
във мене вперило очи,
ще премигне някак си щастливо
и опашката ще завърти!
Пред компютъра ще седна
и ще се гмурна в Интернет,
за коя ли нощ поредна
ще опитам да се срещна с теб.
Отново ти не си на линия,
в снимките съм вперил аз очи
и говоря на монитора, синия,
но упорито той мълчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марин Маринов Всички права запазени
