Когато този ден отмине
и морен се завърна вкъщи,
усмивката не ще подмине,
дори жената да се мръщи.
Ще ме посрещне кучето щастливо,
във мене вперило очи,
ще премигне някак си щастливо
и опашката ще завърти!
Пред компютъра ще седна
и ще се гмурна в Интернет,
за коя ли нощ поредна
ще опитам да се срещна с теб.
Отново ти не си на линия,
в снимките съм вперил аз очи
и говоря на монитора, синия,
но упорито той мълчи...
© Марин Маринов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
