Когато този ден отмине
и морен се завърна вкъщи,
усмивката не ще подмине,
дори жената да се мръщи.
Ще ме посрещне кучето щастливо,
във мене вперило очи,
ще премигне някак си щастливо
и опашката ще завърти!
Пред компютъра ще седна
и ще се гмурна в Интернет,
за коя ли нощ поредна
ще опитам да се срещна с теб.
Отново ти не си на линия,
в снимките съм вперил аз очи
и говоря на монитора, синия,
но упорито той мълчи...
© Марин Маринов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
