14 июн. 2012 г., 23:24

Ежедневие 

  Поэзия » Другая
637 0 2

Когато този ден отмине

и морен се завърна вкъщи,

усмивката не ще подмине,

дори жената да се мръщи.

 

Ще ме посрещне кучето щастливо,

във мене вперило очи,

ще премигне някак си щастливо

и опашката ще завърти!

 

Пред компютъра ще седна

и ще се гмурна в Интернет,

за коя ли нощ поредна

ще опитам да се срещна с теб.

 

Отново ти не си на линия,

в снимките съм вперил аз очи

и говоря на монитора, синия,

но упорито той мълчи...

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дали ме мъчи, че не мога да се свържа с приятел(ка)? Мъчи ме! Дали от Дебелянов е вдъхновено? Може би, всички сме го чели. Някои ще го приемат дори като пародия, а за мене е просто споделяне...
  • Ех, Марине!!!
Предложения
: ??:??