14 июн. 2012 г., 23:24

Ежедневие

961 0 2

Когато този ден отмине

и морен се завърна вкъщи,

усмивката не ще подмине,

дори жената да се мръщи.

 

Ще ме посрещне кучето щастливо,

във мене вперило очи,

ще премигне някак си щастливо

и опашката ще завърти!

 

Пред компютъра ще седна

и ще се гмурна в Интернет,

за коя ли нощ поредна

ще опитам да се срещна с теб.

 

Отново ти не си на линия,

в снимките съм вперил аз очи

и говоря на монитора, синия,

но упорито той мълчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали ме мъчи, че не мога да се свържа с приятел(ка)? Мъчи ме! Дали от Дебелянов е вдъхновено? Може би, всички сме го чели. Някои ще го приемат дори като пародия, а за мене е просто споделяне...
  • Ех, Марине!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...