14 июн. 2012 г., 23:24

Ежедневие

963 0 2

Когато този ден отмине

и морен се завърна вкъщи,

усмивката не ще подмине,

дори жената да се мръщи.

 

Ще ме посрещне кучето щастливо,

във мене вперило очи,

ще премигне някак си щастливо

и опашката ще завърти!

 

Пред компютъра ще седна

и ще се гмурна в Интернет,

за коя ли нощ поредна

ще опитам да се срещна с теб.

 

Отново ти не си на линия,

в снимките съм вперил аз очи

и говоря на монитора, синия,

но упорито той мълчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Маринов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали ме мъчи, че не мога да се свържа с приятел(ка)? Мъчи ме! Дали от Дебелянов е вдъхновено? Може би, всички сме го чели. Някои ще го приемат дори като пародия, а за мене е просто споделяне...
  • Ех, Марине!!!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...