27 feb 2010, 12:37

Ежедневие

676 0 1

Вървя по улицата

прашна, пуста...

Нощта изпълва ме с покой.

Душата ми отново е самотна,

чужда

на онзи извечен порив към любов.

Но кой,

кой, мили Боже,

го интересува

съдбата на пълзящия до него ближен?

Сапуненият сериал повече вълнува,

а по-дълбоко не рови -

до хляба лишен

ще стигнеш бързо ти...

А по-нататък няма нищо,

нищичко не е останало от дързостта -

да вдигнеш поглед отвъд хоризонта.

 

Отишла си е безапелационно младостта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...