plami-6 (Плами) plami-6 (Плами)
14 721
27 feb 2010, 12:37

Ежедневие

674 0 1

Вървя по улицата

прашна, пуста...

Нощта изпълва ме с покой.

Душата ми отново е самотна,

чужда

на онзи извечен порив към любов.

Но кой,

кой, мили Боже,

го интересува

съдбата на пълзящия до него ближен?

Сапуненият сериал повече вълнува,

а по-дълбоко не рови -

до хляба лишен

ще стигнеш бързо ти...

А по-нататък няма нищо,

нищичко не е останало от дързостта -

да вдигнеш поглед отвъд хоризонта.

 

Отишла си е безапелационно младостта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0