27 feb 2010, 12:37

Ежедневие

679 0 1

Вървя по улицата

прашна, пуста...

Нощта изпълва ме с покой.

Душата ми отново е самотна,

чужда

на онзи извечен порив към любов.

Но кой,

кой, мили Боже,

го интересува

съдбата на пълзящия до него ближен?

Сапуненият сериал повече вълнува,

а по-дълбоко не рови -

до хляба лишен

ще стигнеш бързо ти...

А по-нататък няма нищо,

нищичко не е останало от дързостта -

да вдигнеш поглед отвъд хоризонта.

 

Отишла си е безапелационно младостта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Плами Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...