Ежедневие
Вървя по улицата
прашна, пуста...
Нощта изпълва ме с покой.
Душата ми отново е самотна,
чужда
на онзи извечен порив към любов.
Но кой,
кой, мили Боже,
го интересува
съдбата на пълзящия до него ближен?
Сапуненият сериал повече вълнува,
а по-дълбоко не рови -
до хляба лишен
ще стигнеш бързо ти...
А по-нататък няма нищо,
нищичко не е останало от дързостта -
да вдигнеш поглед отвъд хоризонта.
Отишла си е безапелационно младостта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
