Вървя по улицата
прашна, пуста...
Нощта изпълва ме с покой.
Душата ми отново е самотна,
чужда
на онзи извечен порив към любов.
Но кой,
кой, мили Боже,
го интересува
съдбата на пълзящия до него ближен?
Сапуненият сериал повече вълнува,
а по-дълбоко не рови -
до хляба лишен
ще стигнеш бързо ти...
А по-нататък няма нищо,
нищичко не е останало от дързостта -
да вдигнеш поглед отвъд хоризонта.
Отишла си е безапелационно младостта...
© Плами All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
