Feb 27, 2010, 12:37 PM

Ежедневие

673 0 1

Вървя по улицата

прашна, пуста...

Нощта изпълва ме с покой.

Душата ми отново е самотна,

чужда

на онзи извечен порив към любов.

Но кой,

кой, мили Боже,

го интересува

съдбата на пълзящия до него ближен?

Сапуненият сериал повече вълнува,

а по-дълбоко не рови -

до хляба лишен

ще стигнеш бързо ти...

А по-нататък няма нищо,

нищичко не е останало от дързостта -

да вдигнеш поглед отвъд хоризонта.

 

Отишла си е безапелационно младостта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Плами All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...