21 jun 2021, 22:25

Ексистенциален каприз...

  Poesía » Otra
356 2 1

 

Ексистенциален каприз...

                                               на С...

 

За хората във Библията о́ще

е писано, за Първият им грях –

от Рая ги изгонили, че нощем

нагонът  бил над разумът у тях...

 

Все някога ще се завърнем в Рая,

но там е забранена любовта

и как (кажи!) ще издържим до Края

на яловите дни  през Вечността!...

 

Лишени от любов, нима ще бъдем

щастливи без страстта да ни зове́?...

А може би това да е присъдата,

за толкоз пропиляни  грехове́...

 

... И за това – със тебе: триж прекрасна,

и моя неочаквана любов,

дори по начин (може)  най-ужасния,

но да грешим отново съм готов!...

 

21.06.2021.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...