Jun 21, 2021, 10:25 PM

Ексистенциален каприз...

  Poetry » Other
354 2 1

 

Ексистенциален каприз...

                                               на С...

 

За хората във Библията о́ще

е писано, за Първият им грях –

от Рая ги изгонили, че нощем

нагонът  бил над разумът у тях...

 

Все някога ще се завърнем в Рая,

но там е забранена любовта

и как (кажи!) ще издържим до Края

на яловите дни  през Вечността!...

 

Лишени от любов, нима ще бъдем

щастливи без страстта да ни зове́?...

А може би това да е присъдата,

за толкоз пропиляни  грехове́...

 

... И за това – със тебе: триж прекрасна,

и моя неочаквана любов,

дори по начин (може)  най-ужасния,

но да грешим отново съм готов!...

 

21.06.2021.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...