2 dic 2015, 12:29

Екзистенциално

  Poesía » Otra
633 1 0

Всяка секунда превръща се в минало,

стари надежди внезапно умират,

и цветята увяхват, и птиците млъкват

когато сърцето спре да пулсира.

 

Дните минават, изчезват в очакване,

вечността при вратата е, чува се щракване,

и поезия няма и пролетта зима е станала.

Песента днес звучи като надгробно оплакване.

 

Докога ще съм част от тази абсурдна картина?

Душата – кръвясала рана, не драскотина,

въздиша зад железни решетки на стари затвори -

няма ли начин смъртта без мен да отмине? 

 

Зная, че мечти и надежди с метла съм замитал.

В своите пътища сам, като сирак, съм се скитал,

отчаян и сляп ръце съм протягал за изход,

но грехът ме е спирал и сърцето на възел е сплитал.

 

Това ли е краят? Сякаш няма причина да дишам,

обречен, присъда ме чака - къде да подпиша…

Но не ми се предава, с последен дъх ще извикам - 

Боже, приеми ме, толкова слаб съм, а Ти Си Всевишен.

 

Всяка секунда превръща се в минало,

стари надежди безвъзвратно умират

и цветята увяхват, и птиците млъкват,

но сърцето сега за Тебе  пулсира.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...