bohem
73 184
9 abr 2013, 9:53  

Ела 

  Poesía » De amor
900 0 11

ЕЛА

Понякога нощта боли.
И скърцат със елмаз звездите.
До пощурелите петли
пък птици – спомени долитат.
Развяват бели светове
над черните ми, бесни мисли.
И сянката ти там снове –
топи тревогите излишни.
Защо заравям сам цвета
на изживяното ни лято?
И черното си не пестя?
И всичко е в нощта залято?
Ела! Ще пръсна бял сатен
по черната снага на мрака.
Ела! Във моя свят студен
аз топлите ти стъпки чакам.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??