ЕЛА
Понякога нощта боли.
И скърцат със елмаз звездите.
До пощурелите петли
пък птици – спомени долитат.
Развяват бели светове
над черните ми, бесни мисли.
И сянката ти там снове –
топи тревогите излишни.
Защо заравям сам цвета
на изживяното ни лято?
И черното си не пестя?
И всичко е в нощта залято?
Ела! Ще пръсна бял сатен
по черната снага на мрака.
Ела! Във моя свят студен
аз топлите ти стъпки чакам.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
