ЕЛА
Понякога нощта боли.
И скърцат със елмаз звездите.
До пощурелите петли
пък птици – спомени долитат.
Развяват бели светове
над черните ми, бесни мисли.
И сянката ти там снове –
топи тревогите излишни.
Защо заравям сам цвета
на изживяното ни лято?
И черното си не пестя?
И всичко е в нощта залято?
Ела! Ще пръсна бял сатен
по черната снага на мрака.
Ела! Във моя свят студен
аз топлите ти стъпки чакам.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
