9.04.2013 г., 9:53 ч.  

Ела 

  Поезия » Любовна
898 0 11

ЕЛА

Понякога нощта боли.
И скърцат със елмаз звездите.
До пощурелите петли
пък птици – спомени долитат.
Развяват бели светове
над черните ми, бесни мисли.
И сянката ти там снове –
топи тревогите излишни.
Защо заравям сам цвета
на изживяното ни лято?
И черното си не пестя?
И всичко е в нощта залято?
Ела! Ще пръсна бял сатен
по черната снага на мрака.
Ела! Във моя свят студен
аз топлите ти стъпки чакам.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??