16 jun 2015, 23:25

Ела

  Poesía
469 0 2

Свечери се над селцето,

ето и луна изгря.

Чакам те с надежда.

Ела. Стопи леда.

Сведена и примирена

чакам в нощта

Бог да ми изпрати

по  невидимата поща

образ скъп в съня.

Сверявам часовника

на своите постъпки

с тефтерчето  на твоите заръки,

пъпки неразпукани от мъка,

вечно носещи дъха ти.

Свежи цветя - за теб!

Не ще ги видиш!

Свети ярка звезда -

само за нас - не ни стига!

 

Свещи горят -

връзката с теб засега!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжничко, но добре написано, Василке! Харесах и го оценявам!
    поздрави от мен и хубав ден!
  • Малко е тъжно, но надеждата в тебе е жива!
    Дано бог ти изпрати образа му, така както си пожела или пък наяве да почука на вратата!Желая ти от сърце ведро настроение!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...