16 jun 2015, 23:25

Ела 

  Poesía
303 0 2

Свечери се над селцето,

ето и луна изгря.

Чакам те с надежда.

Ела. Стопи леда.

Сведена и примирена

чакам в нощта

Бог да ми изпрати

по  невидимата поща

образ скъп в съня.

Сверявам часовника

на своите постъпки

с тефтерчето  на твоите заръки,

пъпки неразпукани от мъка,

вечно носещи дъха ти.

Свежи цветя - за теб!

Не ще ги видиш!

Свети ярка звезда -

само за нас - не ни стига!

 

Свещи горят -

връзката с теб засега!!!!

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тъжничко, но добре написано, Василке! Харесах и го оценявам!
    поздрави от мен и хубав ден!
  • Малко е тъжно, но надеждата в тебе е жива!
    Дано бог ти изпрати образа му, така както си пожела или пък наяве да почука на вратата!Желая ти от сърце ведро настроение!
Propuestas
: ??:??