Ела
Свечери се над селцето,
ето и луна изгря.
Чакам те с надежда.
Ела. Стопи леда.
Сведена и примирена
чакам в нощта
Бог да ми изпрати
по невидимата поща
образ скъп в съня.
Сверявам часовника
на своите постъпки
с тефтерчето на твоите заръки,
пъпки неразпукани от мъка,
вечно носещи дъха ти.
Свежи цветя - за теб!
Не ще ги видиш!
Свети ярка звезда -
само за нас - не ни стига!
Свещи горят -
връзката с теб засега!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
