Свечери се над селцето,
ето и луна изгря.
Чакам те с надежда.
Ела. Стопи леда.
Сведена и примирена
чакам в нощта
Бог да ми изпрати
по невидимата поща
образ скъп в съня.
Сверявам часовника
на своите постъпки
с тефтерчето на твоите заръки,
пъпки неразпукани от мъка,
вечно носещи дъха ти.
Свежи цветя - за теб!
Не ще ги видиш!
Свети ярка звезда -
само за нас - не ни стига!
Свещи горят -
връзката с теб засега!!!!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
