...Ела, любими мой, да ти прошепна нещо...
Знаеш ли, любими мой, напомняш ми
за поема, която съм чела, но не помня,
за песен, чиято мелодия познавам и си пея,
но никога досега не съм слушала и чувала така,
че нотите и текста да създават сърцето ми...,
и усещането и да ме кара, танцувайки да летя,
да осмисля и да изпълва всеки миг в живота ми,
да ме кара да чувствам, че ти си най - красивото
и значимо нещо, което някога съм чувствала,
в момента чувствам и във вечността ще чувствам...
И в тази така красива картина, наречена любов
нарисувана от твоето и моето присъствие заедно
искам със думи да ти споделя и с дела да изразя
че никога досега не съм срещала, такъв човек
на който да се възхищавам така невинно и омайно,
със толкова искрена обич, безкраен блясък в очите
усмивка и сълзи на лицето, щастие неземно в душата...
© Лили Вълчева Todos los derechos reservados
Йоанче, благодаря ти, че усещаш всичко това, оставяш радостна енергия и светла следа...Прегръщам те!
Габи, благодаря ти за тази красива усмивка! Прегръдка!
Гавраил, благодаря ти...много ме радваш с присъствието си тук! Прегръдка приятелю!
Безжичен, благодаря ти за искреността. Така ми се иска да ти кажа някои неща, но ще си замълча. Първо не искам да си губя времето с това. Второ - аз не налагам своето мнение на останалите. Само ще те попитам нещо и естествено...не очаквам отговор:
Това ли е единственото нещо, за което успя да се хванеш? Само това ли ти е проблем и дълг - да търсиш кусурите на другите? Ако е така - давай и твори. От сърце ти желая здраве и щастие!