8 jul 2015, 23:47

Ела, любов!

  Poesía
471 0 2

Ела, любов!

Ела в среднощен час!

Без покана. Скъсай обръча,

душата да не е рана.

Чака моминската риза разстлана -

напъпила цветна поляна -

за теб изтъкана.

Забравила майчини думи,

като суша уловила жадно вода

и пие ли, пие!

В безмълвие.

Ела, любов!

Бъди вдъхновение -

за нов живот, за изцеление!

Отмий този черен загар - минало,

с птиците да поемем на юг

и да изминем спокойно дългия път.

Ела, любов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...